Асоциация :: Изследване за полиневропатия
Главная
 
Мой сайтПятница, 09.12.2016, 18:21



Приветствую Вас Гость | RSS
Главная
Меню сайта

Мини-чат
200

Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 0

Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0

Главная » 2013 » Декабрь » 27 » Асоциация :: Изследване за полиневропатия
06:23

Асоциация :: Изследване за полиневропатия





ЕВОКИРАНИ ПОТЕНЦИАЛИ

С термина евокиран (предизвикан) потенциал (ПП) в неврофизиологията се обозначават колебанията на потенциала в определен отдел на нервната система, възникващи в резултат на външно въздействие и намиращи се в относително строга временна връзка с него. ПП възниква на фона на спонтанната биоелектрическа активност на мозъка. Като по-нисковолтажни и по-бързи електрически колебания, ПП се извличат от ЕЕГ активността посредством “осредняване”.
През 1969 г H.G. Vaughan предлага биоелектричните сигнали, които се появяват с постоянни временни интервали след определени въздействия да се наричат събитийно-свързани потенциали (ССП). ССП представляват нискоамплитудни мозъчни потенциали (електрически колебания), регистрирани от скалпа, в отговор на външно въздействие и са дистантно отражение на активността на мозъчните структури, свързани с преработка на сензорната информация. Този метод обединява в себе си, както предизвиканите сензорни потенциали, свързани с когнитивната оценка на стимула (N2, P300), които са регистрирани в различни парадигми, така и редица мозъчни потенциали и бавни вълни като бавната негативна вариация (CNV) и потенциала на готовност (Вereitschaftpotential), който отразява готовността за извършване на волевото движение. Общоприет подход при изучаването им е разграничавнето им на компоненти, които се делят на две групи: екзогенни – свързани с физичните характеристики на стимула и ендогенни – детерминират се от психологичната значимост на стимулите.

Екзогенни ССП
Когато един стимул се подава многократно, се наблюдава последователност от компонети, които започват след появата на стимула и продължават около 250 ms. Те са константни по амплитуда, латентно време (ЛВ) и скалпно разпределение, което зависи от модалността на стимула. Влияят се от физическите параметри на стимулите и от общото състояние на изследваните лица. Те се предизвикват от събития извън НС,
появяват се независимо дали лицето очаква даден стимул или не, дали е будно или
не, дали e бодро или отпуснато. Липсата или промените в тези потенциали показват нерологичен дефицит и могат да служат за клинична оценка на изследваните лица.
В тази група ПП са включени слуховите (СПП), зрителните (ЗПП) и соматосензорните евокирани потенциали (ССПП).

Слухови предизвикани потенциали (СПП)
СПП се делят на ранни - мозъчно-стволови евокирани потенциали (МССПП), среднолатентни и дълголатентни (корови) СПП
Ранните МССПП отразяват достигането на аферентното дразнене до различни слухови ядра в кохлеата и мозъчния ствол. Предизвикват се от краткотрайни звукови стимули (клик) с продължителност 0,1 ms и интензитет 60 – 70 dB над слуховия праг. Стимулацията се извършва моноаурално с честота най-често 10/sec, но в някои случаи може да се увеличи до 70/ sec. Те се генерират в структури, разположени между VІІІ ЧМН и таламуса. Те се появават в първите 10 ms след стимула.
МССПП се прилагат за оценка, както на периферния слухов апарат при нарушена аферентация и слухови заболявания, така и при оценка на мозъчностволовите слухови пътища при заболявания на ЦНС. В детска възраст и при новородени те служат за скриниг на нарушения на слуха, както и за диференциална диагноза на глухота, предизвикана от умствено изоставане и аутизъм. Използват се за диагностициране загубата на слуха при пациенти, които не желаят или не могат да сътрудничат при провеждане на изследването. Те са подходящи при диагностициране тумори на понто-церебеларния ъгъл, акустични невриноми и при демиенилизиращи заболявания на ЦНС (МС). Най-голямо е значението на ЗЕП при неврит на зрителния нерв и МС. Най-честата промяна, свързана с неврит на зрителния нерв е удълженото ЛВ на Р100. След прекаран неврит амплитудата се възстановява след 2 до 4 месеца, но обикновено остава по-ниска в засегнатото око. При болните от МС се наблюдава забавяне на ЛВ от 10 ms (вероятна МС) до 30 ms (сигурна МС). Освен това често се регистрира разлика в ЛВ между двете очи, което е много чувствителен индикатор за дисфункцията на зрителния нерв и дава сигурни доказателства за патологичен процес. Намаляването на амплитудата на Р100 също е индекс за диагностициране на лезиите, а удължаването на продължителността на Р100 показва асинхронност при провеждането на импулсите.

Зрителни предизвикани потенциали (ЗПП)
ЗПП могат да бъдат презизвикани след повтаряща се фотостимулация с флаш. Този вид стимулация се прилага ограничено, защото се наблюдава голяма вариабилност на ЛВ на отделните компоненти. Използва се при малки деца, които трудно фиксират погледа си към светлинния източник, при пациенти в кома или за диагноза на слепота. Обикновено се предпочитат т.н. структурни стимули (патерни). Те представляват най-често променящи цвета си бели и черни шахматни квадрати, а също и хоризонтални или вертикални линии. Най-чувствителни и с най-голямо значение са промените в абсолютните ЛВ на Р100 (времето от стимула до първия голям позитивен пик). Много надежно е и измерването на разликата между двете очи. При демиенлинизиращи заболявания се наблюдава забавена скорост на провеждане по зрителния нерв и свързаното с това удължаване на ЛВ, което често не е съпроводено с голяма промяна във вълновата конфигурация на ЗПП.

Сомато-сензорни предизвикани потенциали
ССПП се регистрират след периферно прагово електическо дразнене, което предизвиква слаби мускулни контракции и се разпространява от периферните нерви до спиналния мозък, мозъчния ствол и кората на главния мозък. Интензитетът на стимула е от 5 до 15 mA, а продължителността му 500 ms. Най-често се изследват ССПП от n. medianus и n. tibialis posterior, но могат да бъдат регистрирани и от всички останали нерви. Много важно е приложението на ССПП при демиелинизиращи заболавяния (МС, левкодистрофия, болест на Pelizaeus-Merzbacher). ССПП намират приложение за интраоперативно мониториране при хирургични интервенции в областта на гръбначния мозък и сензомоторния кортекс, а освен това те са един от най-надеждните методи за изследване на пациенти в кома.


Доц. д-р Пенчо Колев, дм
Отделение “Клинична неврофизиология”
СБАЛНП “Св. Наум”, София




ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯТА КАТО ДИАГНОСТИЧЕН МЕТОД В НЕВРОЛОГИЯТА

Електромиографията /ЕМГ/ е високо специализиран метод за диагностициране на уврежданията на периферния двигателен неврон /предно-роговите клетки , коренчетата на периферните нерви и самите периферни нерви ,мускулите и нервно – мускулното предаване/. Чрез по- специализирана техника може да се проследи функцията на целия пирамиден път и да се изследва единичномускулно влакно. Електродиагностичните методи са своеобразно продължениена клиничното изследване. ЕМГ дава възможност да се уточнят локализациятаи видът на процесите, увреждащи тези структури, тяхната тежест, динамика,появата на усложнения и да се проследи вьзстановяването или влошаването им.
Електромиографията изследва биоелектричната активност на мус-кулите. При рутинното изследване се прилагат 2 групи методи: иглени и стимулационни.

А. Иглената ЕМГ представлява отвеждане на активността на скелетните мускули с иглени електроди и регистриране на акционните потенциали /АП/ на моторните единици, които имат графичен и звуков образ. Те са различни по своите параметри при различните мускули и възрасти, както и в норма и патология. Изследването нa единично мускулно влакно /SFEMG/ се прилага при нарушено нервно-мускулно предаване.

Б. Стимулационната ЕМГ изследва скоростта на провеждане по двигателните и сетивни влакна на периферните нерви чрез отвеждане на двигателни и сетивни отговори. Ритмичната стимулация е метод за изследване на нервно- мускулното предаване. С по- специална техника може да се стимулира пирамидния път в моторната зона на кората и да се тества целият двигателен път.
Много са неврологичните заболявания и неврологичните усложнения при не-неврологични заболявания, при които може да бъде полезна електромио-графията. Уврежданията на периферните нерви са широко разпространени- неврити, полиневрити, плексити от най различни причини – вьзпалителни, дегенеративни, травми, инфекции, токсични, метаболитни, ендокринни, професионални и др. Тук ролята на ЕМГ – изследването е много категорична. Може да се докаже видът на увредата , локализацията, тежестта, развитието на процесите.
Радикулерната увреда е много често срещано страдание . Причините могат да са възпалителни, дегенеративни промени на гръбначния стълб, травми. ЕМГ- изследването може да покаже какво е увреждането, колко е тежко, има ли признаци на възстановяване.

Увреждането на предно- роговите мотоневрони води до тежки заболява-
ния от различен произход . В ЕМГ- изследването има характерни белези, чрез
които още в ранните стадии да се предполага наличието на такова увреждане и
да се проследи развитието на процесите.

Първичните заболявания на мускулите, които наричаме общо „миопатии”, също са обект на ЕМГ- изследване. Те могат да бъдат от различни причини-дегенеративни, възпалителни, паразитни, токсични, ендокринни, ревматологични и пр.
Особена група заболявания са тези на нервно-мускулното предаване -миастения и миастенни синдроми. Вярната диагноза и правилната терапия са от жизнено значение за пациента. Няма друго изследване, освен електромиографското, което с голям процент достоверност да може да подпомогне клиничната диагноза.
Има и други заболявания при които може да бъде полезна електромиографията . Например при диференцирането на треморите, при МС за откриване увреждането на определени структури и пр.

От всичко казано дотук е ясно колко отговорно е ЕМГ изследването. Това очевидно не е само изследване за полиневропатия и в частност за наличие на диабетна полиневропатия. Основна цел на изследването не може да бъде и простото документиране на наличието на радикулопатия. Известно е, че това са две диагнози, които са преобладаващи в ЕМГ – кабинетите. ЕМГ- изследването е комплексен метод, чрез който доказваме топиката, вида, тежестта , развитието на съответната патология. Това налага много добра теоретична и практическа подготовка на електромиографистите, както и достатъчно подробни и пълни изследвания. От това изследване често зависи лечението , дали да се направи операция или да се изчака, спешна или не е намесата на друг специалист и др.

Електромиографията има няколко особености.
1. Това в повечето случаи е много трудоемко изследване. За разлика от другите високоспециализирани методики за едно електромиографско изследване трябва да се отдели от час до над 1 час-2 часа. За съжаление този факт не се разбира дори от много клиницисти .
2. Изследването не е стандартно, а според поставената задача. То се извършва по различна програма при всеки пациент според проблема и тя може да се променя в хода на изследването според получаваните резултати.Това също е различно от другите високоспециализирани изследвания. Много е важно изследването да се провежда от лекар-невролог, който да оценява находката като я съпоставя с оплакванията и клиничните данни.

Доц. д-р С. Новачкова
Заместник-Председател на Асоциация по Клинична електромиография и Евокирани потенциали.






Источник: www.emgbg.com
Просмотров: 207 | Добавил: nforeas | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Форма входа

Поиск

Календарь
«  Декабрь 2013  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Архив записей

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz


  • Copyright MyCorp © 2016
    Бесплатный хостинг uCoz